Миналото, настоящето и бъдещето представени в интервютата, взети от Мариела, Даная и Християна от XI б, които зададоха своите въпроси на учители с различен педагогически стаж и ученици от първи и дванадесети клас.

1. Защо избрахте учителската професия?

Десислава Петрова (старши учител - начален етап): Да избирам професия, не ми се наложи, тъй като от най-ранна детска възраст осъзнах, че това е найинтересната, динамична и в никакъв случай скучна и еднообразна професия. Израснах в учителско семейство и за мен учителят е човек, който знае много, забавен е като артист, художник, певец, почти медицински работник, психолог… И най-важното - има много деца, които го подмладяват през четири години.

Силвия Железова (младши учител по обща икономическа теория): Да бъдеш учител е професия, която е пълна с много предизвикателства, с които учителите трябва да се справят ежедневно. Аз винаги съм се възхищавала на учителите, които са успявали да вдъхновят и мотивират учениците си да успяват. Искала съм един ден и аз да бъда такъв човек, който да мотивира и да предава своите знания и опит. Освен това работата в училище е много динамична, интересна и всеки ден е различен, изпълнен с емоции.

Румяна Костадинова (старши учител по история и цивилизации): По-скоро тя ме избра. Много харесвах историята и това ме доведе логично до нейното изучаване. Учителската професия се оказа най – добрият начин, както да се занимавам с тази наука, така и да предам интереса към нея на моите ученици.

Росица Александровa (главен учител - начален етап): По-скоро професията избра мен. Обожавам децата, работата с тях зарежда и облагородява.

Димитър Станчев (старши учител по БЕЛ): От 40 години съм учител. Приятно ми е да работя с млади хора, както и да споделям възприятията си за литературата с тях. По тази причина станах учител.

2. С какво ще запомните първия си учебен ден като учител?

Десислава Петрова: Първия си учебен ден като учител ще запомня с това, че започна с поемането на първи клас и бях по – притеснена и развълнувана от самите ученици. И със странното чувство, че моите учители вече ми бяха колеги.

Силвия Железова: Първият ми учебен ден в училище като учител беше много вълнуващ, предизвикателен и запомнящ се. За мен беше много емоционален ден, защото само допреди няколко години аз съм била от другата страна като ученичка, а сега заставам пред децата в ролята на учител. Впуснах се в това приключение, без да имам предишен опит, но мотивирана да успея и да се справя с поставените ми задачи.

3. Промениха ли ви годините в училище като учител?

Румяна Костадинова: Безспорно са ме променили. Това е неизбежно, нали всичко тече и се променя - променя се училището като институция, променят се учениците и това води до промяна на всеки един преподавател. Предизвикателствата на всяко време обаче изискват самият учител да бъде двигател на промяната към по-добро. И в това е смисълът на нашата професия – да сме не само носители на знание, но и истински будители.

Росица Александровa: От живота ми на ученик, споменът за часовете по литература, в които не само развих вкуса си към книгите, но и се научих да мисля самостоятелно. От моя свят като учител - споменът за изграждането на училището ни по нов и различен начин.

Димитър Станчев: Ох, толкова са много... Може би, когато започнах работа в СУ “Никола Йонков Вапцаров“ и г-жа Маджарова и г-жа Рачева организираха поетическа среща между мен и учениците. Това е един от найярките ми спомени.

5. Кой е най-важният урок, който искате да преподадете на своите ученици?

Десислава Петрова: Най-важният урок, който искам да преподам на моите ученици, е да бъдат преди всичко добри хора. Урок, който научих от моите родители и учители от СУ ,,Никола Й. Вапцаров‘‘.

Силвия Железова: Най-важният урок, който бих искала да преподам на учениците си, е да бъдат добри хора, да не спират да се развиват, да намират път към знанието, защото знанието е ключът към успеха. Да бъдат толерантни, търсещи и можещи, да задават въпроси и никога да не спират да учат.

6. Кой е най-важният урок, който преподадохте на своите ученици и кой е най-важният урок, който получихте от тях?

Румяна Костадинова: Най-важният урок – да бъдат добри хора, се опитвам да преподавам всеки час. А всеки час учениците ми преподават своя – да приемам, да се променям и да посрещам с усмивка и любов тяхното израстване като зрели хора.

Росица Александровa: Най-важният урок за тях? Надявам се, да съм ги научила да мислят. Те ме научиха да слушам сърцето си и да обичам безрезервно.

Димитър Станчев: Ще започна отзад напред, мисля че най-важният урок, който научих от своите ученици е да бъдем искрени и да запазим детето в себе си и младостта. Що се отнася до урока, който смятам за най-важен, че съм преподал, е че познанието е резултат от волеви усилия и работата в училище не е достатъчна. Трябва да се учи и чете вкъщи.

7. Обичам училището си, защото…

Десислава Петрова: Обичам училището си, защото в него минаха дванадесет прекрасни ученически години. Обичам го, заради първата си класна (г-жа Манолова), която ни беше като втора майка. Обичам го, заради всички учители, които са били до нас от първи клас до завършването, и винаги са се стараели не само да ни предадат знания, но и да ни изградят като добри, успешни и достойни хора. Пък и това е моят втори дом, а кой не обича дома си?!

Силвия Железова: В него са ми найскъпите ученически спомени, а към днешна дата продължавам да трупам нови емоции и приключения.

Румяна Костадинова:: В него всеки ден имам среща с бъдещето – нашите прекрасни ученици.

Росица Александровa: … e моето училище, в него учат моите ученици, а един ден те ще се завърнат тук, водейки децата си.

Димитър Станчев: Аз съм тук и вие сте тук.

8. Асоциирайте СУ „Н. Вапцаров“ с една дума.

Десислава Петрова: Родно

Силвия Матева: Мотивация

Росица Александрова: Пламъче

Димитър Станчев: Промяна